Когато пак ви съобщим за новооткрита комета, може смело да си

Когато отново ви съобщим за новооткрита комета, може самоуверено да си помислите следното - и тази ли е от крадените? Учени от NASA и американския Югозападен проучвателен институт (SWRI) пресметнаха, че честотата, с която опашатите гостенки се появяват в покрайнините на Слънцето, не подхожда на визията за обединен генезис на телата от нашата планетна система, пшие obekti.bg.
Ако изчисленията на екипа от NASA са правилни, то Слънцето в действителност е придърпало комети от периферията на системите на други звезди. И най-вероятно по-голямата част от кометното население на облака на Оорт са точно заграбени " непознати " небесни тела.

Знаем, че звездите се образуват на купове. Нашето слънце е родено в един газово-прашен облак с доста други светила. В този родилен рой звездите са били задоволително близо една до друга, с цел да си крадат комети благодарение на гравитацията. Все едно комшийчета, играещи си дружно в дворовете на къщите си, споделя Хал Левинсън, един от участниците в плана.

Разработеният модел е доста комплициран и регистрира голямо количество фактори. Според него, откакто родилният звезден рой се разпадне, кометите потеглят с най-близката до тях звезда. Може да се счита, че Слънцето е отпътувало в самотното си странствуване с много добър багаж - облака на Оорт, в който има комети от цялата " махала ".

Облакът на Оорт е голяма сфера от комети, кръжащи към Слънцето, надалеч оттатък орбитата на Плутон. Кометният " контейнер " е наименуван на холандския астроном Ян Оорт, който пръв изрича догатката, че точно от подобен облак идват кометите, забелязвани от време на време покрай Слънцето. Днес множеството астрономи споделят концепцията, че този облак е източник на дългопериодичните комети и тези от вида на Халеевата.

Облакът на Оорт е доста надалеч. Той е на съвсем една светлинна година от Слънцето. Ако нашата звезда се сближи с друга сходна на към 2 св. година, кометните им антуражи ще се смесят и някои тела неизбежно ще сменят " притежателя " си.

Стандартният модел за основаването на кометите твърди, че всяка звездна система се образува сама за себе си - от някакво количество прахуляк и газ се кондензират централна звезда, планети и N броя комети - никакъв импорт или експорт. Според този модел кометите са остатъци от образуването на системата и са били изритани от гравитацията на планетите на голямо разстояние - и по този начин са основали облака си. Това вероятно се е случило с всички звезди от даден родилен рой.

Но преди раздялата на махленската тайфа - и съответната замяна на играчки. Иначе сметките не излизат.

Според общоприетия модел Слънцето не би могло да има толкоз комети, колкото в този момент. Много от тях, може би множеството, са подарък от сестрите и братята му.

Преброяването на телата в Облака на Оорт е доста комплицирана задача. Но въз основа на статистически екстраполации от следените покрай Земята комети, броят им в периферията на Слънцето би трябвало да е 400 милиарда. Моделът за домашно отгледаните комети може да оправдае единствено 6 милиарда тела. Разликата е прекомерно огромна, с цел да се изясни единствено с неточности в изчисленията.

Друго доказателство за кометните похищения са орбитите на " крадените " комети. Те са прекомерно ексцентрични. Тела с такива орбитални параметри просто не може да са заченати към Слънцето.
От всичко това следва, че кометите, считани за фризери с вещество от детството на Слънчевата система, може да ни опишат за младостта на цялостен звезден куп. За това ще трябват още проучвания на химията на дългопериодичните комети и орбиталните им детайли.